Две Троянчета вдигнаха публиката на крака

САВА ПОПСАВОВ- Певеца на Странджа: ... И Червената шапчица попитала: - Бабо, защо са ...

САВА ПОПСАВОВ- Певеца на Странджа: ... И Червената шапчица попитала: - Бабо, защо са ...: ... И Червената шапчица попитала: - Бабо, защо са ти толкова големи очите? - Току що ми дойде сметката за януарския ток, бабиното

... И Червената шапчица попитала: - Бабо, защо са ти толкова големи очите? - Току що ми дойде сметката за януарския ток, бабиното

Историята на песента"Ясен месец веч изгрява'

"Ясен месец“ е написан като въстанически марш от войводата и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация Яни Попов. Текстът бързо придобива полулярност и песента става химн на тракийската революционна борба и на Странджа.

Яни Попов е автор на песента Ясен месец веч изгрява..

Яни Попов е роден на 27 септември 1876 година в село Карахадър, Лозенградско. Борческа личност с творчески заложби и дар на народен певец, той е автор на две книги: "Странджанска гусла"(1905) и "Странджански жалби"(1909). Пълният текст на "Ясен месец", озаглавен "За Пано и Равашола", е поместен в "Странджански жалби" с пояснение, че се пее по гласа на известната арменска песен "Ай, Сасун, Сасун".За проихода на песента ще ви разкажа в следващият постинг...Тя е много балканска...но..Изчакайте.

Оригиналният текст на бунтовния марш е от 17 строфи, като накрая е отбелязано, че е написан в Странджа през 1904 г. В песента Яни Попов е опоетизирал подвига на малка чета, водила ожесточено сражение с турския аскер на 2 април 1903 година в село Сърмашик (дн. Бръшлян). Загиват войводата Пано Ангелов от с.Брод, Хасковско, и Никола Атанасов Николаков – Равашола от Перущица. Събитието е известно в историята като "Сърмашишката афера". По спомени на старите бръшлянци, песента се запява открито в селото през 1908 година.

                 

Върху зида на една старинна къща (Балювата къща) има мраморна плоча в памет на битката, която се е водила тук в навечерието на Илинденско-Преображенското въстание. През март 1903 чета от 5 души - Пано Ангелов и Никола Равашола (водачи), Атанас Вълканов, Петко Пухов (Пухата) и Георги Мутафов - обикаля селата Стоилово, Сърмашик (дн. Бръшлян), Калово, Заберново и др., за да агитират за въстание. Срещу Благовещение четата пристига в Сърмашик. Тук я настига – познайте какво! - предателството... Обкръжава я турски аскер от 150 души! Боят е много неравен, но героичен и много упорит – води се цели три часа. Комитите дори хвърлят бомба в един момент и стъписват аскера. Така успяват се измъкнат от обкръжението и да напуснат селото. Пано и Равашола са тежко ранени и загиват от раните си. Останалите успяват да се спасят.

  Пано Ангелов и Никола Равашола са погребани в старите гробища на М.Търново, днес е Парка. За това свиделствува поставената паметна плоча там, а не в днешния център.

Позната история; но от това болката не намалява...

С приятеля ми си говорим за прочутата местна песен, известна под заглавието “Ясен месец веч изгрява...”. Помня музиката, която ме е поразила още като дете, защото аз съм израстнала в този край.Минавайки по местата, за които се пее в нея сълзите ми потичат...Запомнила съм не само трогващата мъжествена мелодия, но и чудесното изпълнение на един силен, плътен, кадифен глас - на татко. И певческото му умение не е случайно – учил е пеене в Музикалната академия. На всичкото отгоре е родом от самото с. Бръшлян (Сърмашик), т.е. оттам, където се е водила лютата и героична битка. Всеки, който веднъж е чул изпълнението му, не иска вече да слуша други “кавъри”.  Пълния текст  е от 17 куплета. Оказа се, че оригиналното й заглавие не е романтично приповдигнатото “Ясен месец веч изгрява".

 А по човешки трогателното скромно посвещение - “За Пано и Равашола”. И това е естествено, понеже била съчинена през 1904 от войводата Яни Попов именно за да възпее споменатата вече битка при Бръшлян, където година преди това – през пролетта на 1903 – загиват двамата герои. Те са погребани в центъра на Малко Търново, точно до двете чешми (двата вриса, както казват тук хората).

големият врис

За първи път мелодията на "Ясен месец" се изпълнява по Радио София през 1953 година от народния странджански певец Сава Попсавов, родом от село Бръшлян.

Ясен месец веч изгрява.

Ясен месец веч изгрява над зелената гора.

В цяла Странджа роб запява песен нова юнашка.

През потоци, реки, бърда, нещо пълзи, застава

Дал е Юда самодива, или луда гидия?

Ней е Юда самодива, нито е луда гидия

Най е чета от юнаци, плашило за читаци.

Бързат, бързат да престигнат преди петли в Сърмашик,

Да ги никой не угади и ги подло предаде.

Пушка пукна, ек отекна, знак се даде за борба

Бомби трещат, куршум пищи - цяла Странджа веч ечи

Тиранинът е уплашен, от геройската борба.

Нема вече плахи роби, има горди юнаци…

Гръм, куршуми, гръм отново! Скъпа кръв порой тече,

Пада Паньо, Равашола, мрат в борбата синове.

О, Сърмашик, село славно, от юнашката борба,

О, Сърмашик, знаме ново на тракийската свобода.

 

ваша:Руслана Попсавова

горда,че е потомка на Велик Българин

Следва продължение:"Чия е тази песен?Еврейска,турска.гръцка,сръбска или...."

      Споменът за баща ми, никога няма да увехне

Роден е в село Сърмашик, Бургаско (днес Бръшлян). Много популярен става с изпълнението на редица странджански народни песни, но най-голяма слава му донася песента „Ясен месец веч изгрява" - бунтовният марш на Преображенското въстание. За първи път, песента на „Ясен месец“ е изпълнена по Радио София през 1953 г. именно от него. Баща му е учителят Жеко Попсавов, а песните научава от майка си Стефка Градева, която знаела близо 500 народни мелодии. Учи в Бургаската мъжка гимназия. За кратко е учител в родния край. През 1947 г. е приет в Музикалната академия в София, със специалност оперно пеене. Въпреки, че пее в състава на Музикалния театър „Стефан Македонски“ в София, в Бургаската опера, връзката му с народните песни не е прекъсната. Участва в редица концерти на сформираната група „Тракийска песен“ при Съюза на тракийските културно-просветни дружества в България. През 1948 г. Сава Попсавов започва да си сътрудничи с редакция „Народна музика“ при БНР, където записва ярки странджански песни. Сред тях са патриотичната „Българи глава вдигнали“, „Трендафилче, разговорче“ и др.През 1957 г. Сава Попсавов се завръща в родния край и участва в проявите на бургаския ансамбъл „Атанас Манчев“ при читалище „Пробуда“. Гостува в редица страни в Европа. Получава златен медал в народния събор на Агликина поляна известен като „Прослава на хайдутството“. Редовно пее в местните събори „Странджа пее“ и в тържествата на Петрова нива, свързани с паметта на героите от Преображенската епопея. С богатата си музикална култура, той развива многостранна дейност като методист в музикалната самодейност, като солист в Тракийския фолклорен ансамбъл и групата „Странджанска песен“. Целият си личен архив с всички фолклорни материали, дарява на Държавен архив в Бургас. За кратко време, в началото на 70-те години, Сава Попсавов е учител по пеене в Икономическия техникум в Бургас, където неговите възпитаници предимно момичета, прославят техникума си. На манифестациите изпълняват патриотични песни и стари военни маршове, за победите на българската армия при Караагач и Чонгура!                                                 Руслана Попсавова

Новогодишни пейзажи